26.10.2017 г., 0:09

Светещи реки

891 7 15

Пролетните устни на света
идват със наболи перуники.
Утре ще е късно да те спра,
като никога да ме обичаш.
 
Може от това да ме е страх,
който има, има и да губи.
Тези перуники са без глас.
Истинските устни само любят.
 
Може ли закачка без пчела?
Жилото на слънце е невинно.
Сънищата сбъднати със нас
имат живостта на детелини.
 
Може без причина да вали,
щом китара в мене нарисуваш.
Във дланта ти – светещи реки.
Давя се, но само ти се струва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сладури сте....дали ви заслужавам?
  • Уникален стих, Рени! Поздрави!
  • 'който има, има и да губи.'
    Впечатлена съм, както и от заглавието.
    Препрочитам...
  • Подозирам те в мъдрост.
    Красива при това...
  • Благодаря за отделеното време....хубави почивни дни желая на всички!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...