6 nov 2014, 23:58

Светли отпечатъци

  Poesía
809 1 5

Когато се усещаш необходим,
изгряват две слънца над върховете.
Разбираш, че светът е обозрим,
чрез тайните пътечки на сърцето;

Когато, в натежал от болка глас,
посипеш светли звуци на камбани
и с плещите си сам, като Атлас,
крепиш небета, в топла длан събрани;

Когато слушаш някой как мълчи
под крехкия воал на гордостта си,
а чуваш, че мелодия звучи
в душата му и Космоса оглася;

Когато си и хаос, и компас
за нечия изгубена посока,
когато имаш ласкавата власт
да вдигнеш паднал, някъде високо...

Избухват милиони светлини
и в теб оставят странни отпечатъци,
изпращат те в онези висини,
където се усмихваш на тъгата си.

Където знаеш - цялата земя
е тясна за пространства споделени
и не е невъзможност любовта,
защото точно тя крепи Вселената.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотна си!
    И пак ще го прочета!...
  • Мисля си, че няма по-красиво чувство, което да ти вдъхва такава жизненост и сили, както чувството, че си необходим!
  • Прекрасно, вълнуващо! невероятен талант си, Вики!
  • "Където знаеш - цялата земя
    е тясна за пространства споделени
    и не е невъзможност любовта,
    защото точно тя крепи Вселената."
    Как точно си го казала, Вики!Чудесна творба!
    Поздрав и лека нощ!
  • изпращат те в онези висини,
    където се усмихваш на тъгата си.
    хубаво!!!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...