Светли отпечатъци
Когато се усещаш необходим,
изгряват две слънца над върховете.
Разбираш, че светът е обозрим,
чрез тайните пътечки на сърцето;
Когато, в натежал от болка глас,
посипеш светли звуци на камбани
и с плещите си сам, като Атлас,
крепиш небета, в топла длан събрани;
Когато слушаш някой как мълчи
под крехкия воал на гордостта си,
а чуваш, че мелодия звучи
в душата му и Космоса оглася;
Когато си и хаос, и компас
за нечия изгубена посока,
когато имаш ласкавата власт
да вдигнеш паднал, някъде високо...
Избухват милиони светлини
и в теб оставят странни отпечатъци,
изпращат те в онези висини,
където се усмихваш на тъгата си.
Където знаеш - цялата земя
е тясна за пространства споделени
и не е невъзможност любовта,
защото точно тя крепи Вселената.
© Вики Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Мисля си, че няма по-красиво чувство, което да ти вдъхва такава жизненост и сили, както чувството, че си необходим!
-
Прекрасно, вълнуващо! невероятен талант си, Вики!
-
"Където знаеш - цялата земя
е тясна за пространства споделени
и не е невъзможност любовта,
защото точно тя крепи Вселената."
Как точно си го казала, Вики!Чудесна творба!
Поздрав и лека нощ! -
изпращат те в онези висини,
където се усмихваш на тъгата си.
хубаво!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
И пак ще го прочета!...