6.11.2014 г., 23:58

Светли отпечатъци

807 1 5

Когато се усещаш необходим,
изгряват две слънца над върховете.
Разбираш, че светът е обозрим,
чрез тайните пътечки на сърцето;

Когато, в натежал от болка глас,
посипеш светли звуци на камбани
и с плещите си сам, като Атлас,
крепиш небета, в топла длан събрани;

Когато слушаш някой как мълчи
под крехкия воал на гордостта си,
а чуваш, че мелодия звучи
в душата му и Космоса оглася;

Когато си и хаос, и компас
за нечия изгубена посока,
когато имаш ласкавата власт
да вдигнеш паднал, някъде високо...

Избухват милиони светлини
и в теб оставят странни отпечатъци,
изпращат те в онези висини,
където се усмихваш на тъгата си.

Където знаеш - цялата земя
е тясна за пространства споделени
и не е невъзможност любовта,
защото точно тя крепи Вселената.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотна си!
    И пак ще го прочета!...
  • Мисля си, че няма по-красиво чувство, което да ти вдъхва такава жизненост и сили, както чувството, че си необходим!
  • Прекрасно, вълнуващо! невероятен талант си, Вики!
  • "Където знаеш - цялата земя
    е тясна за пространства споделени
    и не е невъзможност любовта,
    защото точно тя крепи Вселената."
    Как точно си го казала, Вики!Чудесна творба!
    Поздрав и лека нощ!
  • изпращат те в онези висини,
    където се усмихваш на тъгата си.
    хубаво!!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...