25 sept 2006, 12:02

СВЕТЛИНА

  Poesía
971 0 12

Светлина ме облива
и разтваря мечтите ми
на малки точици
от изгреви в залези
преминават лъчи
и заслепени
във моите очи
догонват красиви
затрептели  звезди
някой нежно мълви...
чувам думите -
мелодии от Светлини
сякаш попили
звънки струни
в камбанки щастливи...
като тиха молитва
на смирената кротост
на душата  щастлива
пърхаща волност
в необятност далечна
достигнала скалата
Светлина - всеотдайност...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...