Sep 25, 2006, 12:02 PM

СВЕТЛИНА

  Poetry
972 0 12

Светлина ме облива
и разтваря мечтите ми
на малки точици
от изгреви в залези
преминават лъчи
и заслепени
във моите очи
догонват красиви
затрептели  звезди
някой нежно мълви...
чувам думите -
мелодии от Светлини
сякаш попили
звънки струни
в камбанки щастливи...
като тиха молитва
на смирената кротост
на душата  щастлива
пърхаща волност
в необятност далечна
достигнала скалата
Светлина - всеотдайност...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...