Светлина винаги ще има

10 dic 2023, 12:38

Poesía

137 0 2

Сред безбройни космични частици,

някои светещи – вкаменени други,

път си проправям в тихо завръщане

към Началото от никого неразгадано.

Когато светликът в очите ми изгасне

и под купчина пръст плътта ми изтлее,

вярвам, все нещичко от мен ще остане,

може би мъдрост сияйна в далнините.

Кванти светлинни отпи ли душата ми?

И кога ми е било неописуемо светло?

На синовете ми след диханието първо,

като камбанен звън ехтеше плачът им.

Не зная дали успях да науча урока

как се постига, как се пази баланса.

По въже вървях – връх да достигна,

луни и слънца ловях в кална локва.

Вървях все в две посоки различни:

към обичните и към Бога в себе си.

Радостта и покоят в душата ми днес

са даровете твои, Боже Милостиви.

Из "Олтарът на Всемира",

изд. "Фабер", 2020 год.

Самадхи

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Samadhi (Гюлсер Мазлум)

2023-12-12T06:58:36+02:00

Благодаря ти, Латинка-Златна!
LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)

2023-12-10T21:53:15+02:00

"Радостта и покоят в душата ми днес
са даровете твои, Боже Милостиви."
"Светлина винаги ще има" - Амин!

Благословена вечер, Samadhi (Гюлсер Мазлум)!