Светлина винаги ще има
Сред безбройни космични частици,
някои светещи – вкаменени други,
път си проправям в тихо завръщане
към Началото от никого неразгадано.
Когато светликът в очите ми изгасне
и под купчина пръст плътта ми изтлее,
вярвам, все нещичко от мен ще остане,
може би мъдрост сияйна в далнините.
Кванти светлинни отпи ли душата ми?
И кога ми е било неописуемо светло?
На синовете ми след диханието първо,
като камбанен звън ехтеше плачът им.
Не зная дали успях да науча урока
как се постига, как се пази баланса.
По въже вървях – връх да достигна,
луни и слънца ловях в кална локва.
Вървях все в две посоки различни:
към обичните и към Бога в себе си.
Радостта и покоят в душата ми днес
са даровете твои, Боже Милостиви.
Из "Олтарът на Всемира",
изд. "Фабер", 2020 год.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум All rights reserved.
