Ако навлезеш пеш във тихата ми далнина,
ще свърнеш в най-уютната, дива природа,
без шосета, без пътища, без равнина...
И спомени разпънат те на кръст, до бога...
... Ще зърнеш по някоя моя оцеляла мечта,
застинала стоически, върховна, горда -
порутена постройка - не развалина,
със свята светлина, истинска - пробойна...
Докосващо ще ти се обясни в любов от раз
и на дланта ти ще проправи булеварди -
високи, неизмамни пОкрови над нас,
където... само слънчев лъч ще гали...