27 may 2025, 10:55

Светлината в буквите

  Poesía
285 1 0

 

Отвън бездушна чалгаджийска нищета

се скита в търсене на същност.

Душа, забулена под купищата суета,

ридае тънеща в безпътност.

 

Довчера маршируваше градът

на празника на своята просвета.

Защо убива го сега гладът,

защо разкъсан стене на парчета?

 

Народността, кой може да скрепи,

къде е истинското слънце?

Да светне в болните, окаяни души

да възроди надеждата от зрънце.

 

Светите Братя водени от плам,

запалени от Светлината,

въвлечени във грандиозен план,

донесоха със буквите виделината.

 

Създадоха писмеността,

за да просветне във сърцата.

Самата Светлина от Светлина,

глада засити, озари лицата.

 

Надежда в Истината се роди,

безпътицата Път намери,

а нищетата мигновено се стопи,

небето щом в нас криле разпери.

 

Евангелие според Йоан, глава 1

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...