27 may 2025, 10:55

Светлината в буквите

  Poesía
287 1 0

 

Отвън бездушна чалгаджийска нищета

се скита в търсене на същност.

Душа, забулена под купищата суета,

ридае тънеща в безпътност.

 

Довчера маршируваше градът

на празника на своята просвета.

Защо убива го сега гладът,

защо разкъсан стене на парчета?

 

Народността, кой може да скрепи,

къде е истинското слънце?

Да светне в болните, окаяни души

да възроди надеждата от зрънце.

 

Светите Братя водени от плам,

запалени от Светлината,

въвлечени във грандиозен план,

донесоха със буквите виделината.

 

Създадоха писмеността,

за да просветне във сърцата.

Самата Светлина от Светлина,

глада засити, озари лицата.

 

Надежда в Истината се роди,

безпътицата Път намери,

а нищетата мигновено се стопи,

небето щом в нас криле разпери.

 

Евангелие според Йоан, глава 1

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...