Светлината в буквите

Отвън бездушна чалгаджийска нищета

се скита в търсене на същност.

Душа, забулена под купищата суета,

ридае тънеща в безпътност.

Довчера маршируваше градът

на празника на своята просвета.

Защо убива го сега гладът,

защо разкъсан стене на парчета?

Народността, кой може да скрепи,

къде е истинското слънце?

Да светне в болните, окаяни души

да възроди надеждата от зрънце.

Светите Братя водени от плам,

запалени от Светлината,

въвлечени във грандиозен план,

донесоха със буквите виделината.

Създадоха писмеността,

за да просветне във сърцата.

Самата Светлина от Светлина,

глада засити, озари лицата.

Надежда в Истината се роди,

безпътицата Път намери,

а нищетата мигновено се стопи,

небето щом в нас криле разпери.

Евангелие според Йоан, глава 1