27 мая 2025 г., 10:55

Светлината в буквите

286 1 0

 

Отвън бездушна чалгаджийска нищета

се скита в търсене на същност.

Душа, забулена под купищата суета,

ридае тънеща в безпътност.

 

Довчера маршируваше градът

на празника на своята просвета.

Защо убива го сега гладът,

защо разкъсан стене на парчета?

 

Народността, кой може да скрепи,

къде е истинското слънце?

Да светне в болните, окаяни души

да възроди надеждата от зрънце.

 

Светите Братя водени от плам,

запалени от Светлината,

въвлечени във грандиозен план,

донесоха със буквите виделината.

 

Създадоха писмеността,

за да просветне във сърцата.

Самата Светлина от Светлина,

глада засити, озари лицата.

 

Надежда в Истината се роди,

безпътицата Път намери,

а нищетата мигновено се стопи,

небето щом в нас криле разпери.

 

Евангелие според Йоан, глава 1

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....