30 ene 2009, 23:38

Светлинка

926 0 4

 

Искаш ли да идем днес на лов за пеперуди,

да бягаме със тях в полето с ален мак?

 

 

Да бъдем щури и красиво влюбени,

да се къпем във роса и цветен аромат?

 

 

Искаш ли да ти покажа моето местенце?

Там мечтаех всеки миг за теб.

 

 

Луната беше мнимия свидетел,

за всичките сълзи изплакани подред.

 

 

Не мога да ти подаря небето със звездите,

погали лицето ми със твоята ръка...

 

 

 Макар и като мъничка, светулка

топлината ми ще сгрява твоята душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...