30 янв. 2009 г., 23:38

Светлинка

927 0 4

 

Искаш ли да идем днес на лов за пеперуди,

да бягаме със тях в полето с ален мак?

 

 

Да бъдем щури и красиво влюбени,

да се къпем във роса и цветен аромат?

 

 

Искаш ли да ти покажа моето местенце?

Там мечтаех всеки миг за теб.

 

 

Луната беше мнимия свидетел,

за всичките сълзи изплакани подред.

 

 

Не мога да ти подаря небето със звездите,

погали лицето ми със твоята ръка...

 

 

 Макар и като мъничка, светулка

топлината ми ще сгрява твоята душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...