30 янв. 2009 г., 23:38

Светлинка

922 0 4

 

Искаш ли да идем днес на лов за пеперуди,

да бягаме със тях в полето с ален мак?

 

 

Да бъдем щури и красиво влюбени,

да се къпем във роса и цветен аромат?

 

 

Искаш ли да ти покажа моето местенце?

Там мечтаех всеки миг за теб.

 

 

Луната беше мнимия свидетел,

за всичките сълзи изплакани подред.

 

 

Не мога да ти подаря небето със звездите,

погали лицето ми със твоята ръка...

 

 

 Макар и като мъничка, светулка

топлината ми ще сгрява твоята душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...