Искаш ли да идем днес на лов за пеперуди,
да бягаме със тях в полето с ален мак?
Да бъдем щури и красиво влюбени,
да се къпем във роса и цветен аромат?
Искаш ли да ти покажа моето местенце?
Там мечтаех всеки миг за теб.
Луната беше мнимия свидетел,
за всичките сълзи изплакани подред.
Не мога да ти подаря небето със звездите,
погали лицето ми със твоята ръка...
Макар и като мъничка, светулка
топлината ми ще сгрява твоята душа.
© Ангелина Петкова Всички права запазени