Jan 30, 2009, 11:38 PM

Светлинка

  Poetry » Love
929 0 4

 

Искаш ли да идем днес на лов за пеперуди,

да бягаме със тях в полето с ален мак?

 

 

Да бъдем щури и красиво влюбени,

да се къпем във роса и цветен аромат?

 

 

Искаш ли да ти покажа моето местенце?

Там мечтаех всеки миг за теб.

 

 

Луната беше мнимия свидетел,

за всичките сълзи изплакани подред.

 

 

Не мога да ти подаря небето със звездите,

погали лицето ми със твоята ръка...

 

 

 Макар и като мъничка, светулка

топлината ми ще сгрява твоята душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...