Искаш ли да идем днес на лов за пеперуди,
да бягаме със тях в полето с ален мак?
Да бъдем щури и красиво влюбени,
да се къпем във роса и цветен аромат?
Искаш ли да ти покажа моето местенце?
Там мечтаех всеки миг за теб.
Луната беше мнимия свидетел,
за всичките сълзи изплакани подред.
Не мога да ти подаря небето със звездите,
погали лицето ми със твоята ръка...
Макар и като мъничка, светулка
топлината ми ще сгрява твоята душа.
© Ангелина Петкова All rights reserved.
не ми пречат мненията ти
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
