Искаш ли да идем днес на лов за пеперуди,
да бягаме със тях в полето с ален мак?
Да бъдем щури и красиво влюбени,
да се къпем във роса и цветен аромат?
Искаш ли да ти покажа моето местенце?
Там мечтаех всеки миг за теб.
Луната беше мнимия свидетел,
за всичките сълзи изплакани подред.
Не мога да ти подаря небето със звездите,
погали лицето ми със твоята ръка...
Макар и като мъничка, светулка
топлината ми ще сгрява твоята душа.
© Ангелина Петкова All rights reserved.
не ми пречат мненията ти
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
