2 may 2012, 9:49

Светло сияние

  Poesía » Otra
529 0 2

Светло сияние

 

Цялата съм едно светло сияние,

отразено в годините мои забързани.

С всички тревоги, радости и пориви,

горещи с моето дихание.

 

Събрало в мен само обич

като единствен горд показател,

останал в паметта ми,

че съществувам и живея.

 

Сега съм слънце, топлина,

разтварям длани и събирам

великата вярност и целия мир,

за да премахна всички злини.

 

Искам слънцето само да грее,

за да премина през пътеката слънчева,

за да се стопя

като вятъра.

 

За да се превърна след време

на прашинка малка забързана

като безименно зрънце,

посято просто на тази земя.

 

Но как ще се разплатя с времето,

като все още жадна пия от него?

Капка по капка, с едно светло сияние,

което гори, но не изгаря!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Радосвета!Радвам се,че ти е харесало.
    И на Вас г-н Матерхорнов благодаря,защото видях усминка.
  • Прекрасно! Изпълнено с позитивизъм и заредено с енергия!
    Харесах много!
    Сърдечни поздрави!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...