2 may 2012, 9:49

Светло сияние

  Poesía » Otra
525 0 2

Светло сияние

 

Цялата съм едно светло сияние,

отразено в годините мои забързани.

С всички тревоги, радости и пориви,

горещи с моето дихание.

 

Събрало в мен само обич

като единствен горд показател,

останал в паметта ми,

че съществувам и живея.

 

Сега съм слънце, топлина,

разтварям длани и събирам

великата вярност и целия мир,

за да премахна всички злини.

 

Искам слънцето само да грее,

за да премина през пътеката слънчева,

за да се стопя

като вятъра.

 

За да се превърна след време

на прашинка малка забързана

като безименно зрънце,

посято просто на тази земя.

 

Но как ще се разплатя с времето,

като все още жадна пия от него?

Капка по капка, с едно светло сияние,

което гори, но не изгаря!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Радосвета!Радвам се,че ти е харесало.
    И на Вас г-н Матерхорнов благодаря,защото видях усминка.
  • Прекрасно! Изпълнено с позитивизъм и заредено с енергия!
    Харесах много!
    Сърдечни поздрави!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...