2.05.2012 г., 9:49

Светло сияние

522 0 2

Светло сияние

 

Цялата съм едно светло сияние,

отразено в годините мои забързани.

С всички тревоги, радости и пориви,

горещи с моето дихание.

 

Събрало в мен само обич

като единствен горд показател,

останал в паметта ми,

че съществувам и живея.

 

Сега съм слънце, топлина,

разтварям длани и събирам

великата вярност и целия мир,

за да премахна всички злини.

 

Искам слънцето само да грее,

за да премина през пътеката слънчева,

за да се стопя

като вятъра.

 

За да се превърна след време

на прашинка малка забързана

като безименно зрънце,

посято просто на тази земя.

 

Но как ще се разплатя с времето,

като все още жадна пия от него?

Капка по капка, с едно светло сияние,

което гори, но не изгаря!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Радосвета!Радвам се,че ти е харесало.
    И на Вас г-н Матерхорнов благодаря,защото видях усминка.
  • Прекрасно! Изпълнено с позитивизъм и заредено с енергия!
    Харесах много!
    Сърдечни поздрави!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...