Светло сияние
Цялата съм едно светло сияние,
отразено в годините мои забързани.
С всички тревоги, радости и пориви,
горещи с моето дихание.
Събрало в мен само обич
като единствен горд показател,
останал в паметта ми,
че съществувам и живея.
Сега съм слънце, топлина,
разтварям длани и събирам
великата вярност и целия мир,
за да премахна всички злини.
Искам слънцето само да грее,
за да премина през пътеката слънчева,
за да се стопя
като вятъра.
За да се превърна след време
на прашинка малка забързана
като безименно зрънце,
посято просто на тази земя.
Но как ще се разплатя с времето,
като все още жадна пия от него?
Капка по капка, с едно светло сияние,
което гори, но не изгаря!
© Мария Все права защищены
И на Вас г-н Матерхорнов благодаря,защото видях усминка.