May 2, 2012, 9:49 AM

Светло сияние

  Poetry » Other
527 0 2

Светло сияние

 

Цялата съм едно светло сияние,

отразено в годините мои забързани.

С всички тревоги, радости и пориви,

горещи с моето дихание.

 

Събрало в мен само обич

като единствен горд показател,

останал в паметта ми,

че съществувам и живея.

 

Сега съм слънце, топлина,

разтварям длани и събирам

великата вярност и целия мир,

за да премахна всички злини.

 

Искам слънцето само да грее,

за да премина през пътеката слънчева,

за да се стопя

като вятъра.

 

За да се превърна след време

на прашинка малка забързана

като безименно зрънце,

посято просто на тази земя.

 

Но как ще се разплатя с времето,

като все още жадна пия от него?

Капка по капка, с едно светло сияние,

което гори, но не изгаря!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Радосвета!Радвам се,че ти е харесало.
    И на Вас г-н Матерхорнов благодаря,защото видях усминка.
  • Прекрасно! Изпълнено с позитивизъм и заредено с енергия!
    Харесах много!
    Сърдечни поздрави!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...