28 abr 2021, 19:28

Светло стихче

  Poesía
456 2 5

Помня - летях насън,
догонвах Светлината,
тишина от слънчев звън,
галеше крилете от позлата.
Помня и другите неща,
онази завлядяваща копнежност,
пълната отдаденост на радостта,
на дарената от Бога Нежност.
Помня топлите очи,
на южен вятър поглед
и криле на светлинните лъчи,
на светлина... към Светлината полет!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Привет Зиги ! Привет момичета! Не се притеснявайте да коментирате! Може би чрез вашите коментари аз ще разбера какво ми е нашепното в съня! Благодаря ви от сърце! Усмиивам ви се сърдечно!
  • Не искам да пиша коментар от рода на "харесва ми", или "много е хубаво", но пък и нищо умно и оригинално не мога да измисля. 🌈
  • !!!
  • При теб винаги е светло! Хубав стих!
  • Много усмихнат стих, Миг! Зареждаш със светлина и усмивка!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...