Apr 28, 2021, 7:28 PM

Светло стихче

  Poetry
457 2 5

Помня - летях насън,
догонвах Светлината,
тишина от слънчев звън,
галеше крилете от позлата.
Помня и другите неща,
онази завлядяваща копнежност,
пълната отдаденост на радостта,
на дарената от Бога Нежност.
Помня топлите очи,
на южен вятър поглед
и криле на светлинните лъчи,
на светлина... към Светлината полет!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Привет Зиги ! Привет момичета! Не се притеснявайте да коментирате! Може би чрез вашите коментари аз ще разбера какво ми е нашепното в съня! Благодаря ви от сърце! Усмиивам ви се сърдечно!
  • Не искам да пиша коментар от рода на "харесва ми", или "много е хубаво", но пък и нищо умно и оригинално не мога да измисля. 🌈
  • !!!
  • При теб винаги е светло! Хубав стих!
  • Много усмихнат стих, Миг! Зареждаш със светлина и усмивка!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...