28.04.2021 г., 19:28

Светло стихче

458 2 5

Помня - летях насън,
догонвах Светлината,
тишина от слънчев звън,
галеше крилете от позлата.
Помня и другите неща,
онази завлядяваща копнежност,
пълната отдаденост на радостта,
на дарената от Бога Нежност.
Помня топлите очи,
на южен вятър поглед
и криле на светлинните лъчи,
на светлина... към Светлината полет!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Привет Зиги ! Привет момичета! Не се притеснявайте да коментирате! Може би чрез вашите коментари аз ще разбера какво ми е нашепното в съня! Благодаря ви от сърце! Усмиивам ви се сърдечно!
  • Не искам да пиша коментар от рода на "харесва ми", или "много е хубаво", но пък и нищо умно и оригинално не мога да измисля. 🌈
  • !!!
  • При теб винаги е светло! Хубав стих!
  • Много усмихнат стих, Миг! Зареждаш със светлина и усмивка!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...