Световъртеж
Преглъщах дълго думи саркастични,
но никого веднъж не нагрубих.
Загърбвах и усмивки иронични.
Изливах само чувствата си в стих,
че пулсът ти тупти във мойте вени
и в тишината, твоят глас звъни.
И спомени редуват се на смени,
и трепети прииждат на вълни...
Какво е, само аз и ти го знаем.
И трудно можем да го обясним.
Във всеки случай, не любов назаем!
Един световъртеж, необясним.
© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados