Световъртеж
Преглъщах дълго думи саркастични,
но никого веднъж не нагрубих.
Загърбвах и усмивки иронични.
Изливах само чувствата си в стих,
че пулсът ти тупти във мойте вени
и в тишината, твоят глас звъни.
И спомени редуват се на смени,
и трепети прииждат на вълни...
Какво е, само аз и ти го знаем.
И трудно можем да го обясним.
Във всеки случай, не любов назаем!
Един световъртеж, необясним.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
Харесва ми тази твоя увереност! 
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
