Световъртеж
Преглъщах дълго думи саркастични,
но никого веднъж не нагрубих.
Загърбвах и усмивки иронични.
Изливах само чувствата си в стих,
че пулсът ти тупти във мойте вени
и в тишината, твоят глас звъни.
И спомени редуват се на смени,
и трепети прииждат на вълни...
Какво е, само аз и ти го знаем.
И трудно можем да го обясним.
Във всеки случай, не любов назаем!
Един световъртеж, необясним.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
Харесва ми тази твоя увереност! 
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
