22.01.2016 г., 7:53  

Световъртеж

540 0 6

Световъртеж

 

Преглъщах дълго думи саркастични,

но никого веднъж не нагрубих.

Загърбвах и усмивки иронични.

Изливах само чувствата си в стих,

 

че пулсът ти тупти във мойте вени

и в тишината, твоят глас звъни.

И спомени редуват се на смени,

и трепети прииждат на вълни...

 

Какво е, само аз и ти го знаем.

И трудно можем да го обясним.

Във всеки случай, не любов назаем!

Един световъртеж, необясним.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Любовта затова е красива,защото е"световъртеж необясним".Харесва ми стилът ти.
  • "И спомени редуват се на смени..."
    Много познато състояние!
    Поздрави за стиха!
  • Внимавай с този световъртеж, Мари! Може да е от нещо друго! Харесва ми тази твоя увереност!
  • Понякога е излишно да търсим обяснения и логика. Нека го има този световъртеж! Душите имат своя логика, разума-не.
  • Димитров, никъде не съм упоменала, че иронията и сарказма са от човека до мен.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....