pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
137 962
29 jun 2019, 22:57  

Светулчице, не си отивай!

1.7K 8 23

Почуква пак  със пръстче светлина

една светулка в мрачния прозорец.

Опитва се да гони тъмнина.

Дали не иска тя да и отворя?

 

Аз вярвам, че надеждата сама

си търси път, съдби да прекроява.

И пие бавно капките тъма,

защото те живота умъртвяват.

 

Прилича на светулката отвън,

подпалила нощта с искрица жива.

Стъклото натрошава тя със звън.

Светулчице, постой! Не си отивай!

 

Понякога надеждите добри

остават, даже светещи, бездомни.

Прозореца ти бързо отвори

и я пусни в сърдечната си стомна.

 

 

29.06.2019

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Денят е и, вярвам, ще си остане усмихнат, Силве!
    Кери, дано ги откриваш по-често и в тъмните летни нощи, и когато техните фенерчета да нужни на душата ти!
  • keri-88 (Керанка Иванова)
    keri-88 (Керанка Иванова)
    Не бях виждала светулки от детството си, но миналата година видях в Рибарица, мисля че беше. И не една или две, бяха цяла мафия, нападнаха ме и ми осветлиха душичката... Поздрави за стиха!
  • DPP (SMooth)
    DPP (SMooth)
    Усмивки и от мен,
    да си имаме за целия ден
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    И на мен ми е приятно! Така де, да си знаем имената поне, а талантите си ще продължим да проучваме! Усмимкииииии!
  • DPP (SMooth)
    DPP (SMooth)
    Хич даже не е тъмно, тук при мен е винаги светло и весело Силвия, приятно ми е! / different piece of puzzle /

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0