29.06.2019 г., 22:57 ч.
Светулчице, не си отивай!
Почуква пак със пръстче светлина
една светулка в мрачния прозорец.
Опитва се да гони тъмнина.
Дали не иска тя да и отворя?
Аз вярвам, че надеждата сама
си търси път, съдби да прекроява.
И пие бавно капките тъма,
защото те живота умъртвяват.
Прилича на светулката отвън,
подпалила нощта с искрица жива.
Стъклото натрошава тя със звън.
Светулчице, постой! Не си отивай!
Понякога надеждите добри
остават, даже светещи, бездомни.
Прозореца ти бързо отвори
и я пусни в сърдечната си стомна.
29.06.2019
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Не бях виждала светулки от детството си, но миналата година видях в Рибарица, мисля че беше. И не една или две, бяха цяла мафия, нападнаха ме и ми осветлиха душичката...
Поздрави за стиха! -
Усмивки и от мен,
да си имаме за целия ден -
И на мен ми е приятно! Така де, да си знаем имената поне, а талантите си ще продължим да проучваме! Усмимкииииии!
-
Хич даже не е тъмно, тук при мен е винаги светло и весело Силвия, приятно ми е! / different piece of puzzle /
-
Чух аплодисментите ти и много
ти благодаря, DPP! Ще ми разкриеш ли кой стои зад тези инициали, не е нужно да стоиш в тъмното?! -
Аплодисменти!
След звън и пръски от стъкла,
остава само тя, сред мека светлина... -
Понякога светулките навън
остават, даже светещи, бездомни.
Не чакай от прозорец счупен звън.
Пусни ги ти в сърдечната си стомна. -
Нали тя никога не ни изоставя, Наде! Най-парцаливата скитница, дом все си търси, намира, уж е дребна светулчица, а светлина колко побира?!
-
Моите светулки са и ваши! Аз се грижа само да са щастливи и да светят, защото това прави всяка добра Пастирка.
Джулай морнинг с надежда, Наденце! -
Светулчица в сърцето, милата,
немощно в мрака засиява ми.
Изгубих вярата и силата,
едничка любовта остава ми...
Подаряваш на всички своите светулки, Пастирке. Благодаря ти! -
Краси, твоите думи направиха и деня по-светъл, сигурно от светулчената любов в мислите ти. Благодаря!
-
И Ники и Силвия - и вие много красота сте сътворили...лудостта ни дава думи, любовта - любов, копнеж, от светулки осветени да е вашия стремеж!
-
Обля ме светлината от твоите светулчени редове и аз, нали съм пастирка на светулки, прибрах и нея в сърцето си!
Благодаря ти, Силвия! -
Видях я и спрях, каква ли надежда
омерва фенера на нощния праг,
сънуваме всички така ми изглежда
светулка облечена в жълтичък фрак.
Подобна на късче от слънцето бяло
потупва с крачета мъжди светлина
щурците запяват, а времето спряло
то тупка в сърцето на светла душа.
И аз благодаря за прекрасната ти поезия, Мария. Вдъхновение си. Извинявам, се че времето ми все не стига да те чета редовно. Опитвам се да наваксам. Сърдечни поздрави и благодарности. -
Ники, зарадва ме факта, че моето стихотворение те е вдъхновило!
Дано и денят ти остане вдъхновен! -
Почуква сноп светлина,
в оксиженна пирамида.
Светулка една прибързана,
сънлива.
В опит тъмнина да догони
и плътта си светлинна.
Да догони лунен сноп- и
звезден гълъб с умора.
Надежда една припряна,
удавена в тленност и фиба копнежна!
Съдба опиянена, с златни пламъци
и кадифена премена.
Живот с хриле, пламък озонно
издишва.
Да подпали нощта-и сън в жилка на пепел.
Подобно на светулка, да изгаря, прегаря,
с искрица неон!
Тъмнота и застинала сянка, в бронзов храм.
С вятъра да не си отива, още миг е
среднощен-постой!
By niki_art!
Благодаря ти Мария! -
Бляскава да бъде и твоята неделя, Рози!
-
Вие с вашата нежност и внимание сте моите съкровища, момичета! Напоихте душата ми с усмихнатите си добри думи!
Изпращам ви не светулка, а слънце с ореол на обич, Краси и Райна! -
Естествено и човешко, мило и образно... Без да натежи като внушение с нищо!!! Хубав ден, съкровище!
-
Ефирно и нежно приветствие... за всички, които видяха светулчицата!
-
Светли светулчени нощи ви желая, Светличка, Ангелче и Мариана! Винаги, не само през юни!
-
Великолепно е, Пастирке! Нежна песен! Ще ми е от най-любимите Любими! 🎶
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Кери, дано ги откриваш по-често и в тъмните летни нощи, и когато техните фенерчета да нужни на душата ти!