Светулчице, не си отивай!
Почуква пак със пръстче светлина
една светулка в мрачния прозорец.
Опитва се да гони тъмнина.
Дали не иска тя да и отворя?
Аз вярвам, че надеждата сама
си търси път, съдби да прекроява.
И пие бавно капките тъма,
защото те живота умъртвяват.
Прилича на светулката отвън,
подпалила нощта с искрица жива.
Стъклото натрошава тя със звън.
Светулчице, постой! Не си отивай!
Понякога надеждите добри
остават, даже светещи, бездомни.
Прозореца ти бързо отвори
и я пусни в сърдечната си стомна.
29.06.2019
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
Поздрави за стиха!
