pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
137 961
Jun 29, 2019, 10:57 PM  

Светулчице, не си отивай!

1.7K 8 23

Почуква пак  със пръстче светлина

една светулка в мрачния прозорец.

Опитва се да гони тъмнина.

Дали не иска тя да и отворя?

 

Аз вярвам, че надеждата сама

си търси път, съдби да прекроява.

И пие бавно капките тъма,

защото те живота умъртвяват.

 

Прилича на светулката отвън,

подпалила нощта с искрица жива.

Стъклото натрошава тя със звън.

Светулчице, постой! Не си отивай!

 

Понякога надеждите добри

остават, даже светещи, бездомни.

Прозореца ти бързо отвори

и я пусни в сърдечната си стомна.

 

 

29.06.2019

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Денят е и, вярвам, ще си остане усмихнат, Силве!
    Кери, дано ги откриваш по-често и в тъмните летни нощи, и когато техните фенерчета да нужни на душата ти!
  • keri-88 (Керанка Иванова)
    keri-88 (Керанка Иванова)
    Не бях виждала светулки от детството си, но миналата година видях в Рибарица, мисля че беше. И не една или две, бяха цяла мафия, нападнаха ме и ми осветлиха душичката... Поздрави за стиха!
  • DPP (SMooth)
    DPP (SMooth)
    Усмивки и от мен,
    да си имаме за целия ден
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    И на мен ми е приятно! Така де, да си знаем имената поне, а талантите си ще продължим да проучваме! Усмимкииииии!
  • DPP (SMooth)
    DPP (SMooth)
    Хич даже не е тъмно, тук при мен е винаги светло и весело Силвия, приятно ми е! / different piece of puzzle /

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0