pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17028
29 июн. 2019 г., 22:57  

Светулчице, не си отивай! 

  Поэзия » Философская
1422 8 23

Почуква пак  със пръстче светлина

една светулка в мрачния прозорец.

Опитва се да гони тъмнина.

Дали не иска тя да и отворя?

 

Аз вярвам, че надеждата сама

си търси път, съдби да прекроява.

И пие бавно капките тъма,

защото те живота умъртвяват.

 

Прилича на светулката отвън,

подпалила нощта с искрица жива.

Стъклото натрошава тя със звън.

Светулчице, постой! Не си отивай!

 

Понякога надеждите добри

остават, даже светещи, бездомни.

Прозореца ти бързо отвори

и я пусни в сърдечната си стомна.

 

 

29.06.2019

© Мария Панайотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Денят е и, вярвам, ще си остане усмихнат, Силве!
    Кери, дано ги откриваш по-често и в тъмните летни нощи, и когато техните фенерчета да нужни на душата ти!
  • Не бях виждала светулки от детството си, но миналата година видях в Рибарица, мисля че беше. И не една или две, бяха цяла мафия, нападнаха ме и ми осветлиха душичката... Поздрави за стиха!
  • Усмивки и от мен,
    да си имаме за целия ден
  • И на мен ми е приятно! Така де, да си знаем имената поне, а талантите си ще продължим да проучваме! Усмимкииииии!
  • Хич даже не е тъмно, тук при мен е винаги светло и весело Силвия, приятно ми е! / different piece of puzzle /
  • Чух аплодисментите ти и много
    ти благодаря, DPP! Ще ми разкриеш ли кой стои зад тези инициали, не е нужно да стоиш в тъмното?!
  • Аплодисменти!

    След звън и пръски от стъкла,
    остава само тя, сред мека светлина...
  • Понякога светулките навън
    остават, даже светещи, бездомни.
    Не чакай от прозорец счупен звън.
    Пусни ги ти в сърдечната си стомна.
  • Нали тя никога не ни изоставя, Наде! Най-парцаливата скитница, дом все си търси, намира, уж е дребна светулчица, а светлина колко побира?!
  • Моите светулки са и ваши! Аз се грижа само да са щастливи и да светят, защото това прави всяка добра Пастирка.
    Джулай морнинг с надежда, Наденце!
  • Светулчица в сърцето, милата,
    немощно в мрака засиява ми.
    Изгубих вярата и силата,
    едничка любовта остава ми...

    Подаряваш на всички своите светулки, Пастирке. Благодаря ти!
  • Краси, твоите думи направиха и деня по-светъл, сигурно от светулчената любов в мислите ти. Благодаря!
  • И Ники и Силвия - и вие много красота сте сътворили...лудостта ни дава думи, любовта - любов, копнеж, от светулки осветени да е вашия стремеж!
  • Обля ме светлината от твоите светулчени редове и аз, нали съм пастирка на светулки, прибрах и нея в сърцето си!
    Благодаря ти, Силвия!
  • Видях я и спрях, каква ли надежда
    омерва фенера на нощния праг,
    сънуваме всички така ми изглежда
    светулка облечена в жълтичък фрак.
    Подобна на късче от слънцето бяло
    потупва с крачета мъжди светлина
    щурците запяват, а времето спряло
    то тупка в сърцето на светла душа.


    И аз благодаря за прекрасната ти поезия, Мария. Вдъхновение си. Извинявам, се че времето ми все не стига да те чета редовно. Опитвам се да наваксам. Сърдечни поздрави и благодарности.
  • Ники, зарадва ме факта, че моето стихотворение те е вдъхновило!
    Дано и денят ти остане вдъхновен!
  • Почуква сноп светлина,
    в оксиженна пирамида.
    Светулка една прибързана,
    сънлива.
    В опит тъмнина да догони
    и плътта си светлинна.
    Да догони лунен сноп- и
    звезден гълъб с умора.
    Надежда една припряна,
    удавена в тленност и фиба копнежна!
    Съдба опиянена, с златни пламъци
    и кадифена премена.
    Живот с хриле, пламък озонно
    издишва.
    Да подпали нощта-и сън в жилка на пепел.
    Подобно на светулка, да изгаря, прегаря,
    с искрица неон!
    Тъмнота и застинала сянка, в бронзов храм.
    С вятъра да не си отива, още миг е
    среднощен-постой!
    By niki_art!

    Благодаря ти Мария!
  • Бляскава да бъде и твоята неделя, Рози!
  • Вие с вашата нежност и внимание сте моите съкровища, момичета! Напоихте душата ми с усмихнатите си добри думи!
    Изпращам ви не светулка, а слънце с ореол на обич, Краси и Райна!
  • Естествено и човешко, мило и образно... Без да натежи като внушение с нищо!!! Хубав ден, съкровище!
  • Ефирно и нежно приветствие... за всички, които видяха светулчицата!
  • Светли светулчени нощи ви желая, Светличка, Ангелче и Мариана! Винаги, не само през юни!
  • Великолепно е, Пастирке! Нежна песен! Ще ми е от най-любимите Любими! 🎶
Предложения
: ??:??