Светулчице, не си отивай!

Поэзия » Философская

1.7K 8 23

Почуква пак със пръстче светлина

една светулка в мрачния прозорец.

Опитва се да гони тъмнина.

Дали не иска тя да и отворя?

Аз вярвам, че надеждата сама

си търси път, съдби да прекроява.

И пие бавно капките тъма,

защото те живота умъртвяват.

Прилича на светулката отвън,

подпалила нощта с искрица жива.

Стъклото натрошава тя със звън.

Светулчице, постой! Не си отивай!

Понякога надеждите добри

остават, даже светещи, бездомни.

Прозореца ти бързо отвори

и я пусни в сърдечната си стомна.

29.06.2019

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Денят е и, вярвам, ще си остане усмихнат, Силве!
Кери, дано ги откриваш по-често и в тъмните летни нощи, и когато техните фенерчета да нужни на душата ти!

2019-07-01T16:00:00+03:00
keri-88 (Керанка Иванова)

Не бях виждала светулки от детството си, но миналата година видях в Рибарица, мисля че беше. И не една или две, бяха цяла мафия, нападнаха ме и ми осветлиха душичката... Поздрави за стиха!

2019-07-01T15:40:32+03:00
DPP (SMooth)

Усмивки и от мен,
да си имаме за целия ден

2019-07-01T13:43:43+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

И на мен ми е приятно! Така де, да си знаем имената поне, а талантите си ще продължим да проучваме! Усмимкииииии!

2019-07-01T13:06:27+03:00
DPP (SMooth)

Хич даже не е тъмно, тук при мен е винаги светло и весело Силвия, приятно ми е! / different piece of puzzle /

2019-07-01T12:00:22+03:00