28 sept 2021, 14:35

Светулков сън 

  Poesía
550 9 16

Не стигат думите. Не стигат...

В съня светулчица ми свети.
А вятър есента разсмива
с червено-жълтите си дрехи
Потропват кестени блестящи.
Барабанят приспивно капки.
Луната  рогче е и дращи
на здрача пухкавата шапка.
Ела при мен, да те завия
с остатъка любов от лято.
В съня от слънцето ми ние
да сме на топло. А когато
отвори пак небето сини,
изпълнени с живот зеници,
да сме по-влюбени и силни,
за да посрещнем нови птици.

Но днес мълчим, защото свиват
на есента звездите люлка.
И думите не ми достигат,
но пази ми съня светулка.

© Деа Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??