Светулков сън
Не стигат думите. Не стигат...
В съня светулчица ми свети.
А вятър есента разсмива
с червено-жълтите си дрехи
Потропват кестени блестящи.
Барабанят приспивно капки.
Луната рогче е и дращи
на здрача пухкавата шапка.
Ела при мен, да те завия
с остатъка любов от лято.
В съня от слънцето ми ние
да сме на топло. А когато
отвори пак небето сини,
изпълнени с живот зеници,
да сме по-влюбени и силни,
за да посрещнем нови птици.
Но днес мълчим, защото свиват
на есента звездите люлка.
И думите не ми достигат,
но пази ми съня светулка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деа Все права защищены
