Светулков сън
Не стигат думите. Не стигат...
В съня светулчица ми свети.
А вятър есента разсмива
с червено-жълтите си дрехи
Потропват кестени блестящи.
Барабанят приспивно капки.
Луната рогче е и дращи
на здрача пухкавата шапка.
Ела при мен, да те завия
с остатъка любов от лято.
В съня от слънцето ми ние
да сме на топло. А когато
отвори пак небето сини,
изпълнени с живот зеници,
да сме по-влюбени и силни,
за да посрещнем нови птици.
Но днес мълчим, защото свиват
на есента звездите люлка.
И думите не ми достигат,
но пази ми съня светулка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деа Всички права запазени
