Светът
Сега светът е толкова различен,
изпълнен с завист и злоба, безличен.
И вярата в хората постепенно угасна,
в тъга и нищета детето им порасна.
Богатите са алчни за много злато и пари,
бедните мълчат навели своите глави.
Едни се борят всеки ден за хляба сега,
други живеят в охолство и техните деца.
Няма я добрата стара човещина отнякога,
сякаш скри се дълбоко на хората в сърца.
Душите им ги няма, хора с маски не с лица,
вървят и никъде не стигат в своята самота.
А някои още носят Бог в своите сърца,
прекланят пред иконата му своята глава.
Благодарят му за хляба само на трапезата,
че са здрави и живи те и техните деца!
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados