29.01.2025 г., 5:39

Светът

337 1 1

                                    Светът 

 

 

Сега светът е толкова различен,

изпълнен с завист и злоба, безличен.

И вярата в хората постепенно угасна,

в тъга и нищета детето им порасна.

 

Богатите са алчни за много злато и пари,

бедните мълчат навели своите глави.

Едни се борят всеки ден за хляба сега,

други живеят в охолство и техните деца.

 

Няма я добрата стара човещина отнякога,

сякаш скри се дълбоко на хората в сърца.

Душите им ги няма, хора с маски не с лица,

вървят и никъде не стигат в своята самота.

 

А някои още носят Бог в своите сърца,

прекланят пред иконата му своята глава.

Благодарят му за хляба само на трапезата,

че са здрави и живи те и техните деца!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...