29 янв. 2025 г., 05:39

Светът

338 1 1

                                    Светът 

 

 

Сега светът е толкова различен,

изпълнен с завист и злоба, безличен.

И вярата в хората постепенно угасна,

в тъга и нищета детето им порасна.

 

Богатите са алчни за много злато и пари,

бедните мълчат навели своите глави.

Едни се борят всеки ден за хляба сега,

други живеят в охолство и техните деца.

 

Няма я добрата стара човещина отнякога,

сякаш скри се дълбоко на хората в сърца.

Душите им ги няма, хора с маски не с лица,

вървят и никъде не стигат в своята самота.

 

А някои още носят Бог в своите сърца,

прекланят пред иконата му своята глава.

Благодарят му за хляба само на трапезата,

че са здрави и живи те и техните деца!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...