Jan 29, 2025, 5:39 AM

Светът

  Poetry
336 1 1

                                    Светът 

 

 

Сега светът е толкова различен,

изпълнен с завист и злоба, безличен.

И вярата в хората постепенно угасна,

в тъга и нищета детето им порасна.

 

Богатите са алчни за много злато и пари,

бедните мълчат навели своите глави.

Едни се борят всеки ден за хляба сега,

други живеят в охолство и техните деца.

 

Няма я добрата стара човещина отнякога,

сякаш скри се дълбоко на хората в сърца.

Душите им ги няма, хора с маски не с лица,

вървят и никъде не стигат в своята самота.

 

А някои още носят Бог в своите сърца,

прекланят пред иконата му своята глава.

Благодарят му за хляба само на трапезата,

че са здрави и живи те и техните деца!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...