Светът е понякога жесток

и обвиняваме ние Бог,

но дълбоко в сърцата си знаем,

че за отговорностите си нехаем.

И болка пронизва всички нас,

породен от онзи черен час,

кога от печалната ни земя,

ни напусна една невинна душа.

И вали порой в сърцата наши,

и вече всичко нас ни плаши,

и ридае клетата майка,

от това, че сътворихме пак скръбната мозайка.

И моли се Богу горещо,

и проклина виновните зловещо,

но знаем, че вината е  във всички нас

и пак ще тъжим в някой скръбен час.

Затова, молим ви – Помогнете

и за действията си се замислете!

                                    В памет на Иван Балтов