1 abr 2009, 21:51

Светът е понякога жесток

  Poesía » Civil
1.1K 1 0

Светът е понякога жесток

и обвиняваме ние Бог,

но дълбоко в сърцата си знаем,

че за отговорностите си нехаем.

 

И болка пронизва всички нас,

породен от онзи черен час,

кога от печалната ни земя,

ни напусна една невинна душа.

 

И вали порой в сърцата наши,

и вече всичко нас ни плаши,

и ридае клетата майка,

от това, че сътворихме пак скръбната мозайка.

 

И моли се Богу горещо,

и проклина виновните зловещо,

но знаем, че вината е  във всички нас

и пак ще тъжим в някой скръбен час.

 

Затова, молим ви – Помогнете

и за действията си се замислете!

 

 

 

                                    В памет на Иван Балтов

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джон Ретъл Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...