1.04.2009 г., 21:51

Светът е понякога жесток

1.1K 1 0

Светът е понякога жесток

и обвиняваме ние Бог,

но дълбоко в сърцата си знаем,

че за отговорностите си нехаем.

 

И болка пронизва всички нас,

породен от онзи черен час,

кога от печалната ни земя,

ни напусна една невинна душа.

 

И вали порой в сърцата наши,

и вече всичко нас ни плаши,

и ридае клетата майка,

от това, че сътворихме пак скръбната мозайка.

 

И моли се Богу горещо,

и проклина виновните зловещо,

но знаем, че вината е  във всички нас

и пак ще тъжим в някой скръбен час.

 

Затова, молим ви – Помогнете

и за действията си се замислете!

 

 

 

                                    В памет на Иван Балтов

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джон Ретъл Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...