Apr 1, 2009, 9:51 PM

Светът е понякога жесток

  Poetry » Civic
1.1K 1 0

Светът е понякога жесток

и обвиняваме ние Бог,

но дълбоко в сърцата си знаем,

че за отговорностите си нехаем.

 

И болка пронизва всички нас,

породен от онзи черен час,

кога от печалната ни земя,

ни напусна една невинна душа.

 

И вали порой в сърцата наши,

и вече всичко нас ни плаши,

и ридае клетата майка,

от това, че сътворихме пак скръбната мозайка.

 

И моли се Богу горещо,

и проклина виновните зловещо,

но знаем, че вината е  във всички нас

и пак ще тъжим в някой скръбен час.

 

Затова, молим ви – Помогнете

и за действията си се замислете!

 

 

 

                                    В памет на Иван Балтов

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джон Ретъл All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...