Apr 1, 2009, 9:51 PM

Светът е понякога жесток

  Poetry » Civic
1.1K 1 0

Светът е понякога жесток

и обвиняваме ние Бог,

но дълбоко в сърцата си знаем,

че за отговорностите си нехаем.

 

И болка пронизва всички нас,

породен от онзи черен час,

кога от печалната ни земя,

ни напусна една невинна душа.

 

И вали порой в сърцата наши,

и вече всичко нас ни плаши,

и ридае клетата майка,

от това, че сътворихме пак скръбната мозайка.

 

И моли се Богу горещо,

и проклина виновните зловещо,

но знаем, че вината е  във всички нас

и пак ще тъжим в някой скръбен час.

 

Затова, молим ви – Помогнете

и за действията си се замислете!

 

 

 

                                    В памет на Иван Балтов

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джон Ретъл All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...