18 ene 2007, 14:07

Светът посивя...

Poesía

1.1K 0 3

Светът посивя,

но не заради облаците,

обгърнали небосвода.

Светът посивя

от усмивката,

която дарих му.

Светът посивя

от фалшивата нежност

на сърцето ми.

Светът посивя

от моите мечти,

които като дъжд

посипаха земята.

Светът посивя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

laVerde (Мартина)

Браво, Мартина! Поздрав за стиха!

2007-01-18T21:47:39+02:00
MOJSEI (Валери Рибаров)

Този текст може да се разглежда като учебно помагало за мнозина, които пишат поезия. Авторката с успех показва връзката на обективното със субективното и обратно, което е интересно явление за сайта.
Поздрав!

2007-01-18T21:34:20+02:00
Романтик (Христо Костов)

Защо са сиви? Защо не търсиш щастието?
Поздрави, Мартина!!!

2007-01-18T16:14:13+02:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0