18 янв. 2007 г., 14:07

Светът посивя...

1.1K 0 3

Светът посивя,

но не заради облаците,

обгърнали небосвода.

Светът посивя

от усмивката,

която дарих му.

Светът посивя

от фалшивата нежност

на сърцето ми.

Светът посивя

от моите мечти,

които като дъжд

посипаха земята.

Светът посивя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартина Вичева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво, Мартина! Поздрав за стиха!
  • Този текст може да се разглежда като учебно помагало за мнозина, които пишат поезия. Авторката с успех показва връзката на обективното със субективното и обратно, което е интересно явление за сайта.
    Поздрав!
  • Защо са сиви? Защо не търсиш щастието?
    Поздрави, Мартина!!!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...