Jan 18, 2007, 2:07 PM

Светът посивя...

  Poetry
1.1K 0 3

Светът посивя,

но не заради облаците,

обгърнали небосвода.

Светът посивя

от усмивката,

която дарих му.

Светът посивя

от фалшивата нежност

на сърцето ми.

Светът посивя

от моите мечти,

които като дъжд

посипаха земята.

Светът посивя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартина Вичева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво, Мартина! Поздрав за стиха!
  • Този текст може да се разглежда като учебно помагало за мнозина, които пишат поезия. Авторката с успех показва връзката на обективното със субективното и обратно, което е интересно явление за сайта.
    Поздрав!
  • Защо са сиви? Защо не търсиш щастието?
    Поздрави, Мартина!!!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...