20 jun 2023, 15:22

Светът ще е наш

  Poesía
717 0 0

Живеехме с вярата, че светът ще е наш;

че ще излезем цели от неговата паст;

че времето ни принадлежи и ще го подчиним,

че няма да сме поредните, които превръща в дим.

 

Главата ни гордо изправена бдеше

за всяка опасност, която простреше

пътят ни верен, макар и суров.

Очаквахме с трепет свещения зов.

 

Но първият удар дойде неусетно,

уви, бяхме млади и твърде наивни.

След него и втори, и трети последва.

Ний кретахме вече. Без вяра и сили.

 

И все пак във нас не угасна простора,

дето гореше - искрата във взора…

 

Има време за всичко - за умора и бяг;

Аз все още вярвам, че светът ще е наш. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любимата Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...