20 июн. 2023 г., 15:22

Светът ще е наш

714 0 0

Живеехме с вярата, че светът ще е наш;

че ще излезем цели от неговата паст;

че времето ни принадлежи и ще го подчиним,

че няма да сме поредните, които превръща в дим.

 

Главата ни гордо изправена бдеше

за всяка опасност, която простреше

пътят ни верен, макар и суров.

Очаквахме с трепет свещения зов.

 

Но първият удар дойде неусетно,

уви, бяхме млади и твърде наивни.

След него и втори, и трети последва.

Ний кретахме вече. Без вяра и сили.

 

И все пак във нас не угасна простора,

дето гореше - искрата във взора…

 

Има време за всичко - за умора и бяг;

Аз все още вярвам, че светът ще е наш. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любимата Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...