20.06.2023 г., 15:22

Светът ще е наш

709 0 0

Живеехме с вярата, че светът ще е наш;

че ще излезем цели от неговата паст;

че времето ни принадлежи и ще го подчиним,

че няма да сме поредните, които превръща в дим.

 

Главата ни гордо изправена бдеше

за всяка опасност, която простреше

пътят ни верен, макар и суров.

Очаквахме с трепет свещения зов.

 

Но първият удар дойде неусетно,

уви, бяхме млади и твърде наивни.

След него и втори, и трети последва.

Ний кретахме вече. Без вяра и сили.

 

И все пак във нас не угасна простора,

дето гореше - искрата във взора…

 

Има време за всичко - за умора и бяг;

Аз все още вярвам, че светът ще е наш. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любимата Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...