10 sept 2023, 21:09

Светът угасва

  Poesía
538 17 12

Светът угасва.
В бледите следи
очите впиват крехкото си рало
над непожънатия кратък миг,
където сивото неспирно е валяло...

Светът угасва -
кратък фар в нощта
от вечното бучене на морето.
...А някъде високите вълни
пренасят в пяната си вечността...

Стоварват върху пясъка небето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасен стих ! Поздрави ! Звучи малко в духа на "Апокалиптичен залез".
  • Поредно прекрасно стихотворение, Младен! Душата ми се засити! Толкова е въздействащо! Поздравления!
  • Благодаря ви за прекрасните коментари, за Любими и за високите оценки!
    Нека Бог е с вас и да ви дарява със здраве, благополучие и вдъхновение!
  • Вълните ще пренесат света във вечността, един нов свят - прероден и пречистен.
    Поздравления, Младене! Възхитена съм!
  • Тази въздействаща картинност може да нарисува само поет като теб, Младене!👍Нека седмицата ти е спорна и вдъхновяваща, приятелю!🥰

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....