10.09.2023 г., 21:09

Светът угасва

539 17 12

Светът угасва.
В бледите следи
очите впиват крехкото си рало
над непожънатия кратък миг,
където сивото неспирно е валяло...

Светът угасва -
кратък фар в нощта
от вечното бучене на морето.
...А някъде високите вълни
пренасят в пяната си вечността...

Стоварват върху пясъка небето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасен стих ! Поздрави ! Звучи малко в духа на "Апокалиптичен залез".
  • Поредно прекрасно стихотворение, Младен! Душата ми се засити! Толкова е въздействащо! Поздравления!
  • Благодаря ви за прекрасните коментари, за Любими и за високите оценки!
    Нека Бог е с вас и да ви дарява със здраве, благополучие и вдъхновение!
  • Вълните ще пренесат света във вечността, един нов свят - прероден и пречистен.
    Поздравления, Младене! Възхитена съм!
  • Тази въздействаща картинност може да нарисува само поет като теб, Младене!👍Нека седмицата ти е спорна и вдъхновяваща, приятелю!🥰

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...