28 jun 2008, 7:43

Светът в малкия град

  Poesía
778 0 6
Хайде да тръгваме, в малкия град
чака ни малкият приказен път.
Бързо да стигнем нашия свят,
знам, че той е в мечтите отвъд.

Нека пълен с усмихнати хора
бъде град, ала с тебе сами
да се гоним без капка умора,
без минута почивка дори.

Да лудуваме ние със слънцето,
а когато залязва, да спираме
да живеем, да чувстваме силно
във гърдите си бясно пулсиране.

На скалата пък после, високо
да качим се във тихата вечер,
да почувстваме колко дълбоко
тя заспала е, без да й пречат...

Вечерта на скалата да седнем,
а притихнало долу морето
да ни кани със него да гледаме
малка приказка горе в небето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирен Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...