28 июн. 2008 г., 07:43

Светът в малкия град

775 0 6
Хайде да тръгваме, в малкия град
чака ни малкият приказен път.
Бързо да стигнем нашия свят,
знам, че той е в мечтите отвъд.

Нека пълен с усмихнати хора
бъде град, ала с тебе сами
да се гоним без капка умора,
без минута почивка дори.

Да лудуваме ние със слънцето,
а когато залязва, да спираме
да живеем, да чувстваме силно
във гърдите си бясно пулсиране.

На скалата пък после, високо
да качим се във тихата вечер,
да почувстваме колко дълбоко
тя заспала е, без да й пречат...

Вечерта на скалата да седнем,
а притихнало долу морето
да ни кани със него да гледаме
малка приказка горе в небето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирен Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....