Jun 28, 2008, 7:43 AM

Светът в малкия град

  Poetry
770 0 6
Хайде да тръгваме, в малкия град
чака ни малкият приказен път.
Бързо да стигнем нашия свят,
знам, че той е в мечтите отвъд.

Нека пълен с усмихнати хора
бъде град, ала с тебе сами
да се гоним без капка умора,
без минута почивка дори.

Да лудуваме ние със слънцето,
а когато залязва, да спираме
да живеем, да чувстваме силно
във гърдите си бясно пулсиране.

На скалата пък после, високо
да качим се във тихата вечер,
да почувстваме колко дълбоко
тя заспала е, без да й пречат...

Вечерта на скалата да седнем,
а притихнало долу морето
да ни кани със него да гледаме
малка приказка горе в небето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирен Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...